Какви всъщност са хората?! Познаваме ли ги?
Имаше един филм с Джулия Робъртс „Врагът в моето легло”, кой нормален човек би споделил ложето си със своя враг...
Хората, Човекът – най-голямата загадка на природата, събрал в себе си цяла Вселена.
Винаги ми е било смешно като чуя „ Аз не го/я познавам” или „ Аз го/я познавам...”
Познанието...
Вярно е – познаваме (имаме опит => от минал опит може да направим прогноза за действията, да се опитаме да предвидим реакциите бъдещите последствия…)
ДА ама НЕ. Това е човекът и във всеки един момент може да откриеш, че най-близкото ти същество, че човекът, който познаваш до болка и му знаеш кътните зъби, че твоите родители, приятели са всъщност непознати със своите тайни. Да НЕПОЗНАТ, криещ се под познато наметало.
Познанието всъщност е позволението да надникнем във мирогледа и усещанията на нашия „познат”.
„Човек сам се ражда и сам умира, а през останалото време някакви хора непрекъснато се опитват да му досаждат”. По-точно през останалото време пътя му е осеян с кръстовища...
И ако всичко беше предвидимо – животът щеше да бъде лишен отсвоето очарование – WELCOME to THE MATRIX.
Matrix and Anti-Matrix [Психично и духов...
Matrix and Anti-Matrix [Психично и духов...
18.10.2008 22:30
луди винаги ще има
лошото е че ги чуваш
Да живее шизофренията. Чувам, но дали слушам ;)
Взаимоотношенията между хората са дълга тема. Но е взаимно. Трябва и двамата да дават, тогава нещата са лесни. ВИнаги се намира вариант за отношения. Компромисно достатъчни за двамата.
Иначе ако човек реши да не те допусне до себе си, изведнъж става като непознат. Въпрос на желание да те пусне вътре, тогава го усещаш близък и познат. Т.е. желаещ да си вътре в него.
КОй знае защо, докато пиша ми се мяркат неясни откъслечни спомени от съня ми, който не си спомням всъщност. Пробягват, но не ги усещам. Нямам представа какво общо има с твоята тема, но не става случайно.
аз казвам, да спиш с врага си. В това се превърна бившият ми съпруг. А има една приказка, аз не плюя, където съм целувала. Който я разбере. Когато е готов за нея.
С едно съм съгласна - компромисът или балансът.
Като цяло постингът ми не съм го изчистила (избистрила)може би друг път... но не е насочен в посока другар в живота, плюене по бивш или настоящ.
Просто празни мисли ...
Всъщност една от причините да ги понахвърлям беше изказването "Гласувам за хората каквито са а не за това, което правят~!"
