Co-working Я.С. под творческия импулс на вратните пържоли...

;) J

Студена ноемврийска вечер... 19ч. Тъмна нощ... вънка вее вятър – циганин отива на театър, пародон разтоварва съчки. Подсвирва мелодията на Е. Димиров „Аз чакам, чакам вече час...” и се изнизва в тъмнита – голям праз.

Входната врата на блока се отваря, в двора звълниво се изтъркулва бакърена тавичка с диаметър – метър. Кладата лумва с модерните подпалки за BBQ. Тавичката доволно подмазана и със запълнено „коремче” от прясно приготвено пюре (пиперки, домати патладажани, моркови и мерудии) се радва на първите топли ласки в очакване на пожара.

Фин, ефирен силует в зелен пеньор на „баклавички” се суети с дървена лопатка и нежно разбърква. Тихо припява и палавите пръсти тактуват стари шлагери на Васко Кеца. Немирната ролка скача в крак с рока... Бързо, бързо – фа-ми фа сол ....  енергично дървената лъжица се завърта. Докато я протяга като прът, леко се открива нежна гръд. От вихъра огънчето на преполовения фас пада. Но тук паника – ненадо. Съседката от шестия сумти – навярно камината отдолу пак бумти. Съседа лукаво наднича и лигата му потича.
 Wi-Fi дава топла връзка - ICQ-to съобщения предава, труд кипи – вкусна лютеница се вари. J)